На 16 октомври отбелязваме Международния ден на анестезиолога. Дата, с която се акцентира важността на тази ключова медицинска специалност.

През далечната 1846 година е проведена първата публична демонстрация на успешна анестезия с етер, от английския хирург Уилям Томас Мортън, за екстракция на зъб на пациент, в Масачузетската болница в Бостън. От тогава анестезиологията се обособява и развива в сложна, но жизненоважна специалност, която гарантира безопасността и комфорта на пациентите по време на хирургични интервенции

В България съвременната Анестезиология, въвежда чешкият лекар Антон Франц Червенаков (1908 – 1984). По негово предложение към ИСУЛ се създава специалност по Анестезиология през 1956 г. Първата в България обща анестезия с апаратура е осъществена от проф. Янко Добрев в Пловдив през 1949 г.

Ще ви запознаем с доц. д-р Теодора Недева, д.м. – лекар с мисия, преподавател по призвание и професионалист с над 27 години опит в анестезиологията.

Доц. д-р Теодора Недева е родом от Русе, където през 1991 г. завършва Английската езикова гимназия „Гео Милев“. Образованието ѝ в сферата на медицината започва във Варненския медицински университет, където през 1997 г. придобива магистърска степен по медицина. През 2003 г. успешно защитава специалност по анестезиология и интензивно лечение (АИЛ), а през 2012 г. получава и образователната и научна степен „Доктор“, с което поставя началото на своята академична кариера.

От 2012 г. доц. Недева е част от преподавателския екип на Факултета по обществено здраве и здравни грижи към Русенския университет „Ангел Кънчев“. Там тя последователно изминава академичния път – от асистент до доцент, като съчетава преподавателската дейност с дългогодишната си практика като лекар.

Професионалният ѝ път като анестезиолог обхваща вече над 27 години. Основната част от този опит е натрупан в МБАЛ Русе. През последните 10 години доц. Недева е част от екипа на Отделението по анестезиология и интензивно лечение към Комплексния онкологичен център – Русе, където продължава да работи със същата отдаденост и професионализъм.

1. Кога и как разбрахте, че искате да се занимавате с медицина, и как се насочихте точно към анестезиологията?

Изборът ми да кандидатствам Медицина възникна спонтанно в 10 клас, след доста участия в кръжок, в няколко състезания и лагер- школи по Биология. Тогава преосмислих желанието си да следвам Археология и реших да заложа на Медицината, решение което моите родители, които не са лекари, много горещо подкрепиха.

Изборът ми на тази конкретна специалност бих могла да определя като случаен. Студентската ми мечта беше друга специалност, но в периода на моето завършване нямаше много свободни места за работа, нито такова предлагаме и търсене като в момента. Периодът, смея да твърдя, беше доста труден, на преход, на промени и това беше единственото „медицинско“ поприще, което ми се предложи. С голяма доза притеснение от неизвестното и очаквано трудното, реших да го приема и до момента не съжалявам за решението и избора си.

2. Какво Ви привлече в тази специалност?

В началото не беше лесно. Но с времето видях, усетих и осъзнах колко интересна, многообразна, динамична, трудна, изискваща много знания, умения, разбиране, огромна последователност, старание, търпение и отговорност са нужни , за да се изградиш като анестезиолог. Това си е сериозно предизвикателство, което и до днес приемам с желание и доза респект. Убедена съм, че „ Точно това е моята професия!“ и вероятно в следващ живот, пак бих я избрала като мое призвание.

3. В сянка ли остава ролята на анестезиолога? Остава ли тя “зад завесата”?

Всяка специалност в медицината е важна, но анестезиологията и интензивното лечение е тази, без чиято помощ нито една друга не може. Тя не рядко остава невидима за пациентите, но е заслужила достойното си място, на една от сложните и жизненоважни дисциплини. Ролята на анестезиолога е ключова и е насочена към осигуряване на безопасност, стабилност и комфорт на пациентите по време на много медицински изследвания, манипулации и при голяма част от хирургичните интервенции.

Анестезиолозите имат съществена роля не само в операционните зали, но и в следоперативното лечение и грижа за пациентите в интензивното отделение, в овладяване на множество спешни и критични ситуации.

Професията анестезиолог носи в себе си огромна отговорност, задължения, теоретични познания за различни патологии и възрастови групи, умения да се работи под висок стрес в операционни зали и в реанимационни отделения, където всяко действие може да бъде от решаващо значение в определен момент.

Акцентирам върху всичко това, защото за съжаление, много малко пациенти го знаят, осъзнават и разбират, за нещастие има и колеги, които трудно преценяват нашата отговорност и роля в лечебния процес и в този аспект някак нашата гилдия като че ли стоим малко в сянка, зад нежна завеса, която не е лошо да се „повдига“ по- често.

4. Имаше ли момент на съмнение по пътя Ви към тази професия?

Трудностите и проблемите са нещо, което ни притеснява и понякога ни кара да се съмняваме в изборите, реакциите, решенията си. Да, имало е такива моменти, но отминават и продължавам напред, с повече хъс, опит и дай Боже мъдрост!

6. Какво всъщност прави анестезиологът – отвъд поставянето на упойка?

Анестезиологът е лекарят, който поддържа, наблюдава, стабилизира жизнените функции на пациента чрез различни медикаменти, неинвазивни и инвазивни техники – осигуряване на апаратно дишане, венозен и артериален достъп, сърдечен масаж, мониторинг и други. Анестезиологът оценява пациента преди операция или изследване, стратифицира анестезиологичния риск и определя предоперативната му подготовка. По време на операцията той въвежда и поддържа болния в анестезия, следи непрекъснато всичките му жизнени показатели – дишане, хемодинамика, температура, рефлекси, лабораторни показатели и др. При нужда ги коригира, а в критични ситуации и реанимира болния. След операцията извежда пациента от анестезия назначава обезболяване и терапия, способстваща за оптималното възстановяване и предотвратяваща потенциалните оперативни рискове.

Държа да отбележа, че ние никога не работим самостоятелно. Винаги сме част от анестезиологичен и реанимационен екип, с нашите колеги анестезиолози и със сестри/акушерки. Това да споделяш умения, знания, опит, реакции в трудни моменти с останалите от екипа професионалисти, всеки от които си има свой различен опит и виждания е интересно, зареждащо и предизвикателно понякога и придава особен смисъл на екипност в специалност.

5. Как минава един ваш ден? Разкажете ни как изглежда рутината Ви, ако изобщо има такава.

Всеки мой ден минава по различен начин в зависимост от ангажиментите ми, които са доста в последните години. Винаги започвам деня си с благодарност, че ще го има! Голяма част от времето ми е ангажирано с работа – в ОАИЛ и в университета със студентите от медицинските специалности. Свободното ми време е малко. Но за мен всичко от това което правя си заслужава.

Рутината и опитът придобити в годините са си безспорен факт. Те ми дават някаква доза увереност, спокойствие, предвидимост и стабилност, но има и критични ситуации, в които се налага буквално в рамките на минути да изляза от зоната си на комфорт и да взема бързо решение, понякога дори да импровизирам, за да се справя добре. Все пак всеки случай, било в клиничен, било в житейски план, е уникален сам по себе си и изисква отговорни бързи решения и добри познания.

6. Как се подготвяте за операция – сън, почивка, концентрация?

Почивката и сънят са задължителен елемент. Всеки човек има нужда от тях. При по- рядко провеждани или по- сложни анестезии и интензивно лечение си е необходима повишена концентрация и внимание.

Когато имаме пациенти със съпътстващи патологии, при които въвеждането и поддържането в анестезия имат специфични особености, се налага добра предварителна теоретична подготовка, което изисква време. Заставайки пред болния е важно и нужно да му вдъхнем сигурност и спокойствие, че сме в състояние да отговорим на въпросите и на изискванията му и да поддържаме безопасността му по време на оперативното лечение.

7. Как се живее с мисълта, че носите пряка отговорност за състоянието на пациента по време на операцията?

С времето се научаваш на дисциплина и си изграждаш техники за самоконтрол- от една страна да поемеш ангажимент и отговорност към всеки от пациентите си, а от друга да съхраниш себе си за следващия случай, всичко на фона на много други задължения и задачи. Специалността ни е с доказано високо ниво на стрес.

8. Кои са най-трудните ситуации в професията – и как се справяте с тях емоционално?

Едно от най-големите предизвикателства са критичните ситуации и смъртта на човек – тя е нещо, което оставя отпечатък във всеки от нас, никой не го приема емоционално лесно, но в определени случаи тя е неизбежна. Понякога, особено в онкологията, въпреки всичките ни усилия, се изправяме пред трудни и необратими казуси. Въпреки това, екипите се борим с всичко, което разполагаме, за да дадем на всеки пациент най-добрия шанс за възстановяване и оцеляване. Емоциите са част от човешката ни същност и всеки сам се научава и избира как да ги управлява, за да не са пагубни за него. Аз съм възприела и утвърдила в съзнанието си някои техники, които считам за полезни и ефективни в справянето ми с тежки епизоди, прилагам си ги и за различен период от време, в зависимост от ситуацията, успявам да се стабилизирам психо емоционално и да запазя себе си.

9. Какво Ви дава сили да продължавате – въпреки натоварването и дежурствата?

Много неща ме зареждат и ми дават смисъл и сили да продължавам напред в развитието си – това са безрезервната подкрепа и обич на семейството ми, за което съм изключително благодарна, желанието да съм полезна на страдащия човек и онзи много особен чар на нашата специалност, да усещаме себе си на границата между реалността и небитието.

10. Как съчетавате личния живот с професия, която изисква непрекъсната концентрация и често извънредни часове?

Като цяло ги съчетавам добре. Благодаря на семейството ми, за огромното търпение и подкрепа във всичко което преживявам и с което непрекъснато се захващам през годините. Съпругът ми също е лекар, с много добра професионална и академична кариера, което е прекрасно в много отношения. Едно от тях е, че можем да разберем и оценим стреса в работата ни, напрежението, трудностите в професията, да ги споделим и обсъдим, да получим компетентно мнение и помощ за някоя клинична ситуация. Дава ни възможност по- рационално да се организираме и да намираме достатъчно време за нас, за почивка, пътувания и много приятни моменти с близките и приятелите ни.

12. Кои са качествата, които анестезиологът трябва да притежава – не само като лекар, но и като човек?

Кодексът по професионална етика на лекарите в България, започва с “ Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя служи на живота, здравето (психическо и физическо) и работоспособността на отделния човек и целия народ. Лекарската професия е свободна професия.“

Едва ли мога да го кажа по- добре и да изброя всички нужни качества и умения, но сред приоритетните ми за добър клиничен лекар са: силни научни и медицински познания, емпатия, човечност, добри комуникационни умения и способност да се работи в екип, всеотдайност, чувство за отговорност и за респект към труда на всеки от нас, съвест и желание да се самоусъвършенстваш, развиваш и оставиш нещо след себе си.

11. Има ли случай, който никога няма да забравите – пациент, операция, колега?

Да, разбира се. Няма как да не помня и оценявам колегите благодарение на които се научих на много от техниките и подходите при различните групи пациенти. Те ме мотивираха и ми помогнаха много в началото на моя трудов път, за да се изградя като анестезиолог. Имам специално отношение и искрена благодарност към д-р Григор Лефтеров, д-р Ирена Малчева, д-р Велислав Преславски, д-р Любомир Любенов и д-р Веселин Христов, които ме накараха да повярвам в себе си и да науча различни аспекти от нашата специалност, към д-р Владин Петров, който някога ме покани да се присъединя към екипа на ОАИЛ, научи ме на изкуството да предоставяш анестезии в най- различни ситуации и ме мотивира за научното и кариерното ми израстване.

Не мога да не отдам значимия респект и благодарност на хората от академичната общност, които бяха до мен в трудните моменти на академичното ми израстване и с много търпение, вяра и топло човешко отношение ме подкрепяха и учиха: моя научен ръководител- проф. д-р Вилиян Платиканов, проф. д-р Чавдар Стефанов, проф. д-р Анжелика Велкова, проф. д-р Христо Бозов и доц. д-р Жанет Мазгалова.

По отношение на пациентите има хора, които помня поради това, че се възстановиха след трудни, дълги и тежки поражения и усложнения, такива които загубихме въпреки усилията си, такива, които оценяват нашия труд и искрено казват „Благодаря!“ на анестезиологичните и реанимационни екипи. Запомнила съм и някои които са мрънкащи, груби и недоволни, защото ако не са те няма да оценим всички останали.

12. Кои са най-големите митове за анестезията, които бихте искали да опровергаете?

Анестезията се оказва най-страшното нещо според много от пациентите подлагащи се на операция. Те идват в отделенията планово или по спешност, но се страхуват от единственото нещо, което прави извършването на операция възможно. Това се дължи на множеството митове, които четат в интернет пространството или се разнасят от уста на уста: страх от „упойката“; често задаваните:„ ще ме хване ли упойката“, „безвредна ли е, да не би да е много слаба или много силна“, „вярно ли е че с всяка следваща упойка умират много нервни клетки и се скъсява животът“, „ ше се събудя ли?“

Добрата новина е, че всеки анестезиолог се е сблъсквал с пациентските страхове, притеснения и митове и знае, че това макар различно изявено е нормално за всеки човек. Задачата ни като специалисти е да се преборим или поне намалим тези страхове, да вдъхнем спокойствие на пациентите и да спечелим доверието им. Според мен много важно е да се знае, че зад един анестезиолог не стоят само „упойки“, а висока квалификация, голям набор от познания в областта на анестезията, реанимацията и интензивната медицина. Анестезиологът е човекът, в чиито ръце пациентите би трябвало да се чувстват най-спокойни. Не случайно в някои учебници по анестезиология е написано – „Анестезиологът е адвоката на пациента по време на анестезия!“

13. Какво бихте казали на млад човек, който обмисля да се развива в тази специалност, но се колебае?

Бих му казала, че е избрал една прекрасна специалност, много динамична, бързо развиваща се, с много стрес, уникални моменти, изискваща бързи и отговорни решения, понякога е доста изтощаваща, понякога не е добре оценена, но всеки успешно решен клиничен случай ни дава изключително удовлетворение и самочувствие, че сме имали сериозно участие в него!

Използвам възможността, да поздравя всички анестезиолози за професионалния ни празник, за високото ниво на професионализъм, с което ежедневно затвърждаваме мястото си сред българските лекари!

На всички колеги, избрали трудната и често оставаща в сянка специалност „Анестезиология и интензивно лечение“, пожелавам да са здрави, успешни, удовлетворени и винаги в крак с новостите в професията!

Към многобройните ни пациенти се обръщам с молба, поне в днешния ден да помислят с признателност за хората, които стоят неотлъчно до тях и управляват живота им, когато са много уязвими – по време на операция или пък водят най-тежката битка за оцеляването им в отделенията по реанимация!