Професия, в която уменията и знанието вървят ръка за ръка с човечността, а умората често остава скрита зад една спокойна усмивка.

По повод празника разговаряме с две медицински специалистки от Комплексния онкологичен център в Русе – акушерките Миглена Илиева и нейната колежка с дългогодишен професионален опит Добринка Добрева. Две поколения, обединени от една мисия – грижата за човека.

„Това не е просто работа, а мисия“

Миглена Георгиева Илиева е родом от Русе. Завършила е Русенския университет „Ангел Кънчев“, а в момента продължава образованието си в направление „Управление на здравните грижи“. Професионалният ѝ път започва в Комплексния онкологичен център в Русе, където работи като медицинска сестра в кабинети.

„Избрах тази професия, защото винаги съм искала да помагам на хората по реален и осезаем начин. Днес тя означава отговорност, отдаденост и човечност. Това не е просто работа, а мисия“, споделя тя.

Според нея теорията е основата, но истинските уроци идват в практиката – в ежедневните срещи с пациентите, в напрежението и в необходимостта да взимаш бързи решения.

„Най-приятно ме изненада подкрепата от колегите и главните сестри. Те ме научиха на най-важното. Най-трудно беше да свикна с натоварването и емоционалния натиск.“

„Пациентите очакват чудеса, но най-важно остава доверието“

Добринка Добрева има дългогодишен професионален опит. Родена в Русе, тя завършва Полувисшия медицински институт във Варна през 1982 г. . Професионалният ѝ път започва като акушерка в селски здравен пункт, което тя определя като „най-голямата школа“ в кариерата си.

„Самостоятелната работа на село изискваше много знания, умения и висока отговорност. Там се научих какво означава истинската грижа за хората“, разказва тя.

От 1989 година работи в Онкологичния диспансер в Русе, днес Комплексен онкологичен център.

„При нас идват хора, които често са уплашени и отчаяни. Очакват чудеса от лекаря и сестрата. Понякога са готови да ни обвиняват за състоянието, в което се намират. Но когато покажеш емпатия и човешко отношение, успяваш да спечелиш доверието им.“

Именно доверието е думата, която и двете медицински сестри повтарят най-често.

Между изтощението и смисъла

Недостигът на медицински сестри е един от най-сериозните проблеми в здравната система днес. И двете специалистки са категорични, че липсата на кадри води до претоварване, риск от професионално прегаряне и по-малко време за пациента.

„Ниското заплащане, високото натоварване и недостатъчното признание отказват много млади хора“, казва Миглена Илиева.

Колежката ѝ допълва, че професията остава недооценена:

„Само хората, които имат непосредствена нужда от нас, виждат какво правим за тях. Но ние не се отказваме.“

Въпреки трудностите и двете намират сили да продължават заради малките, но безценни моменти – благодарността, доверието, спасения живот, усмивката след тежко лечение.

„Няма по-голямо удовлетворение от това да срещнеш пациентка, лекувана преди години, която днес е здрава и се връща с усмивка“, казва Добринка Добрева.

„Човешкото отношение не може да бъде заменено“

Навлизането на новите технологии и изкуствения интелект също променя работата в здравеопазването. Според медицинските специалисти технологиите улесняват процесите, но създават и нови предизвикателства.

„Много пациенти търсят информация в интернет и понякога идват объркани или уплашени. Налага се да ги убедим да се доверят на лекарите, а не на случайна информация онлайн“, споделя Добринка Добрева.

И макар медицината да се развива, едно остава непроменено – нуждата от човешко отношение.

„Доверието се изгражда чрез внимание и отношение. Човешкият подход остава също толкова важен, независимо от развитието на медицината“, убедена е Миглена Илиева.

„Ако имате желание да помагате – това е смислена професия“

Въпреки трудностите и двете вярват, че професията има бъдеще. Надеждата им са младите хора, които избират пътя на здравните грижи въпреки всичко.

„Не всички издържат, но тези, които остават, притежават емпатия и желание да бъдат добри професионалисти“, казва Добринка Добрева.

А посланието към младите е ясно:

„Ако имате желание да помагате и сте готови за предизвикателства – това е изключително смислена професия“, допълва Миглена Илиева.

По повод 12 май – Световния ден на сестринството

Зад всяка инжекция, превръзка и безсънно дежурство стои не просто професия, а човек, избрал да бъде до чуждата болка.

Медицинските сестри са онези тихи герои, които всеки ден носят надежда, сила и човечност там, където те са най-нужни.

„Да не губим човечността си“ – пожелават Миглена Илиева и Добринка Добрева на своите колеги. Защото именно човешкото отношение остава най-силното лекарство.

Честит празник на всички специалисти по здравни грижи – хората, без които лечението не би имало сърце.