Животът никога не е такъв, какъвто си го мечтаем. Епидемията от КОВИД-19 показа на човечеството, че нищо в света ни не е вече същото. Но винаги съм бил оптимист и се старая да виждам положителното, дори и в условията на пандемия. Ето че, точно през тежките мигове на битка с коронависура, модерното общество си даде сметка за значимостта на лекарската професия. И не само! Обръщахме се към лекарите, към служителите на реда, към всички онези на първа линия, които са там именно заради нас. Днес обаче аз искам да дам своите аплодисменти са за учителите! Тези, които въпреки трудностите стоически подкрепят нашите деца в нелекия процес на учене. Апелирам към вас да аплодираме учителите! Тези, които познават нашите деца и искат те да израстат като модерни и образовани хора! Поклон!