По повод 8 май – Световният ден за борба с рака на яйчниците, разговаряме с д-р Евгений Назъров, специалист гинеколог в Комплексния онкологичен център в Русе, където  се извършва диспансерно наблюдение на болни със злокачествени новообразувания на женските полови органи.

Общият брой регистрирани онкоболни от области Русе, Силистра и Разград е 22 189. От тях 3211 са с рак на гениталиите, а 470 са с рак на яйчниците. Само за 2023 година новите случаи с рак на яйчника са 26.

Д-р Назъров, ракът на яйчниците е коварно заболяване и често симптоматиката е заблуждаваща за пациентките. Какви са все пак сигналите на женското тяло, че нещо не е наред?

За съжаление ранни симптоми няма и затова 70% от новооткритите случаи се диагностицират в 3-ти или 4-ти стадий на болестта, което изключително сериозно затруднява лечението. Жените трябва да обърнат внимание, ако коремът им се подува, имат тазова болка, гадене, повръщане, безсилие, постоянна отпадналост. Това са сигнали, че нещо в тялото им не е наред. Понякога страдащите отиват първо на гастроентеролог и чак след това разбират, че проблемът всъщност е гинекологичен.

Затова апелирам към дамите, ако имат някакъв дискомфорт, да отидат своевременно на специалист, защото всяко отлагане във времето има последващ ефект в хода на лечението.

Какво  представлява лечението на рака на яйчниците?

Все още няма световна скринингова програма,  чрез която навреме и в ранен стадий да откриваме заболяването. Най-добрият съвет, който мога да дам на всяка жена е следният: Посещавайте гинеколог поне веднъж годишно, дори и да нямате оплаквания. Само така може да се диагностицира своевременно онкологичен процес на гениталиите и да започне адекватно лечение. Колкото по-късно се открие рак на яйчника, толкова повече намаляват шансовете за оцеляване. И тук бих искал да споделя една тревожна тенденция. Аз работа от 28 години в този кабинет и наистина съм притеснен от това, което се случва напоследък в практиката ми. Пациентите са все по-мнителни и недоверчиви и подлагат на съмнение не само диагнозата, но и самото лечение. Аз и акушерка Добрева полагаме сериозни усилия да убедим пациентките, че трябва адекватно лечение. Често влагаме повече енергия в това да се борим с мнителността им, отколкото със самата болест. Информацията в интернет, допитването из разни форуми и блогове, не винаги е достоверна. Стига се понякога и до там, че някоя пациентка  предприема самолечение, отказвайки се от постиженията на науката и медицината.

Тук е мястото да обясня, че лечението на туморните заболявания не се извършва по преценка само на един лекар, а се провежда след решение на Обща клинична онкологична комисия, включваща пет различни специалиста. Всеки отделен случай се разглежда, обсъжда се обстойно и чак тогава се прави стратегия за противотуморно лечение. Ние спазваме световните здравни стандарти и алгоритми на лечение. В онкологията не се позволяват импровизации, спазват се точните зададени стандарти, които се прилагат навсякъде по света. Предоперативната и следоперативната химиотерапия има огромно значение в борбата с болестта. Това се прави с най-съвременните противотуморни лекарства. Често се случва пациенти, които се лекуват в чужбина, да се върнат при нас за довършване на лечението. Защото осъзнават, че лекарствата са едни и същи, апаратурата е една и съща – просто в чужбина са по-добри в саморекламата. Време е българите да осъзнаят, че онкодиспансерите в България са добри медицински центрове и заслужават тяхното доверие, не само защото има прекрасни специалисти, но и абсолютно модерна апаратура.

Може ли да се избегне оперативната намеса при рака на яйчниците?

Ако туморът е в начален стадий,  класическото лечение е оперативната интервенция, след което се прави хистологично изследване, за да се определи патоанатомичния стадий на злокачественото образувание. След решение на Онкологична комисия може да последва  химиотерапия и в определени случаи и прицелна терапия. В повечето случаи лечебния процес продължава от половин година до около 2 години.

В КОЦ Русе имаме нов високотехнологичен ядрено-магнитен резонанс, който ни позволява да извършваме бързо и качествено стадиране и рестадиране на пациента. Какво означава това – да проведем лабораторни и образни изследвания за определяне клиничния стадий на болестта и оценка на  ефекта от лечението.

В първата година след завършване на лечението пациентките трябва да идват на прегледи на всеки 3 месеца. На втората и третата година – 2 пъти годишно. А след това – веднъж в годината. Всички тези прегледи са безплатни за пациентите. При нужда извършваме и допълнителни консултативни прегледи, които също са безплатни. Активно в оздравителния процес се включва и психологът на КОЦ Русе Елена Лазарова. Още  при поставянето на диагнозата ние насочваме пациентите към нея, защото е от изключително значение за хода на заболяването психологическата нагласа на човека. За мен като лекар е много важно да видя, че пациентката е убедена в лечението, спокойна е и получава нужната подкрепа от своето семейство и близки.

Д-р Евгений Назъров е ординатор в гинекологично отделение на КОЦ Русе от 1996 до 2017 година. Лекар в гинекологичен кабинет на ДКБ на КОЦ Русе.

„Колоректалният карцином е важен социално-здравен проблем поради високата му честота. Той се нарежда на второ място по абсолютен брой на неопластични заболявания след карцинома на млечната жлеза при жени и на първа позиция сред мъжете.“

Това заяви д-р Йосиф Новаков, който е лекар ординатор в Комплексния онкологичен център в Русе. Според него редовната профилактика на пациенти над 50-годишна възраст не е препоръчителна, а задължителна.

В Европейската общност новорегистрираните случаи наброяват 195 000 годишно. През последните години в България са регистрирани 252,2/100 000, от които 49,1/100 000 са новооткритите карциноми.

538 са установените случаи в русенския онкодиспансер за периода 2022 – 2023-а година. Статистиката е на база всички области, които лечебното заведение покрива в района.

Тези данни са поредното доказателство за значимостта и социалните щети, които търпи обществото от това заболяване. Карциномът на правото черво се среща по-често при мъжете, а честоттата на този на дебелото черво е почти еднаква при мъжете и жените. Приблизително 10% е наследствен, а в останалите 90% се развива без фамилно предразположение-обикновено възниква на базата на полипи.

Опитът сочи, че най-засегнатите групи са следните:

– Пациенти на възраст над 50 години;

– Членове на фамилии с колоректален карцином;

– Хора с дълготрайно протичащи хронични възпалителни заболявания на червата;

Определено редовната профилактика би гарантирала навременна намеса и лечение. Затова обаче е задължително да бъдат спазени диагностични стандарти като:

– Скрининг на пациенти от рискови групи; Тук трябва да се има предвид, че скрининговата колоноскопия е препоръчителна за лица над 50 години с нисък риск, а при такива с висок риск – тя трябва да се извършва след 40-годишна възраст;

– Обща и специално насочена анамнеза, физикален преглед;

– Тестуване на фекалиите за окултно кървене, което само по себе си е относително евтин и лесно изпълним метод;

„Ракът на дебелото черво трябва да се подозира винаги при хора на възраст над 50 години и немотивирани чревни оплаквания, анемия, промяна в ритъма на дефекация.“, обяснява още д-р Новаков.

Категорично, комплексната оценка и решението за правилното лечение се взема след извършване на лабораторни и образни изследвания. От изключително значение е етапът с извършване на колоноскопия проведена в лечебно заведение с доказани традиции. Ендоскопското изследване е високоспециализиран метод за доказване на рака на дебелото черво и потвърждаване на диагнозата чрез биопсии и хистологична врификация, както и за проследяване ефекта от лечението на вече доказано заболяване. „Пациентите трябва да са спокойни защото то се провежда от добре обучен екип, съобразен с индивидуалните потребности на пациента. Това позволява рискът от ендоскопията да бъде сведен до минимален.“, категоричен е д-р Новаков.

Д-р Йосиф Новаков е известен русенски лекар. Роден е на 11 ноември 1959 г. Завършил е Математическата гимназия в град Русе, а след това медицина във ВМИ – Плевен. Има специализации по вътрешни болести и ендоскопии в Медицинска академия – София. В момента работи в Кабинета за Долна и Горна ендоскопия в Комплексния онкологичен център в Русе.